"Тъмният поток" е термин, с който в астрофизиката се обозначава един особен феномен на особено висока скорост на въртене на няколко галактически мега-струпвания. Същинската измерена скорост се получава като сумата от скоростите, предсказани чрез Закона на Хъбъл, плюс едно малко и необяснимо ("тъмно") ускорение на няколко галактически купа, движещи се в една и съща посока.

Според повечето стандартни космологични модели, движението на галактическите купове спрямо фона на остатъчното космическо микровълново лъчение би следвало да е хаотично разпределено във всички посоки. Само че, при анализа на картата на фоновото лъчение във Вселената чрез сателита WMAP (и използвайки кинематичния ефект на Суняев-Зелдович), изследователите са открили свидетелства за "извънредно последователно" движение (скорост 600-1000 км/сек) на група галактически купове към един отрязък от небето с размери 20°, разположен между съзвездията Кентавър и Вела.


Картата WMAP
Авторите на изследването (Александър Кашлински, Ф. Атрио-Барандела, Д. Коцевски и Х. Ебелинг) предполагат, че това движение може да е следа от влиянието на райони от Вселената, които вече не могат да бъдат видяни поради изпреварващата светлината все по-нарастваща скорост на разширение на Вселената ("космическа инфлация"). Никой телескоп не е в състояние да "види" събития, настъпили по-рано от 380,000 години след Големия Взрив, когато Вселената се е "избистрила" и е станала прозрачна за космическото микровълново лъчение); това съответства на т.нар. "хоризонт на материалната Вселена", който отстои на 46 млрд. (4.6x10^10) светлинни години от нас. Тъй като материята, предизвикваща това движение, попада отвъд този хоризонт, в известен смисъл той е извън "видимата Вселена"; но същевременно тя все още попада в пределите на конуса от светлина, излъчвана от тези купове.

Резултатите са били оповестени на 20ти октомври 2008 г. в поредния брой на Журнала по Астрофизика. Оттогава авторите са разширили анализа си и сега той обхваща и някои допълнителни галактически струпвания, наскоро публикувани чрез картата WMAP.

Установено е, че Тъмният Поток "тече" по посока от Кентавър към Хидра. Това съответства на посоката на "Голямото Притегляне", което е една друга мистериозна гравитационна аномалия, открита през 1973 г. Само че за източника на Голямото Притегляне се е считало, че е масивно скупчване на галактики в купа Норма, разположен "само" на някакви си 150-250 млн. светлинни години оттук. Това би могло да разкрие дали източникът на привличане не е разположен още по-далеч и дали и самото Голямо Притегляне не се е "запътило" натам.


Панорамен изглед към галактиките отвъд Млечния Път, с купа Норма и Голямото Привличане, показани с дълга синя стрелка в долния десен край на снимката, близо до диска на Млечния Път
В едно изследване от март 2010 г., Кашлински разширява своя труд от 2008 г., като използва 5-годишните резултати от WMAP, вместо по-малко подробните 3-годишни резултати и така удвоява броя наблюдявани галактически купове от предишния им брой 700. Екипът също така сортира каталога от купове в четири "отрязъка" от звездното небе, представляващи различни диапазони от разстояния. След това изследват "предпочитаната" посока на "теча" в тези отрязъци. Макар величината и точната посока на тези движения да показват някои вариации, общата тенденция между отделните отрязъци показва забележително съответствие. "Засякохме движение по определена ос, но засега данните ни не са така убедителни, колкото ни се иска, по въпроса дали тези купове се движат в наша посока или наобратно", споделя Кашлински.

Досега неговият екип е регистрирал и каталогизирал ефекта до разстояние 2.5 млрд. светлинни години и се надява да разшири този каталог поне на два пъти по-голямо разстояние.

Критика и недостатъци на изследването

Астрофизикът Нед Райт написва опровержение на изследването, заявявайки, че методите му са погрешни. Авторите на изследването за Тъмния Поток на свой ред публикуват отговор, като оборват три от петте довода на Райт и признават останалите два като техническа грешка, която не влияе на крайните резултати от изчисленията, нито на тяхната интерпретация.

Един по-наскорошен статистически труд на Райън Кайслер има претенцията, че успешно отхвърля възможността Тъмният Поток да е реален физически феномен, тъй като Кашлински и компания не са счели свойството на Вселената анизотропия (склонността към зависимост на свойствата на дадено явление от посоката му на действие) като достатъчно значим фактор.

От своя страна, Космическият Център Годард на НАСА потвърждава, че това явление би могло да е видим ефект от присъствието на близка до нас паралелна Вселена или поне район от време-пространството, който е с изначално различни характеристики от тези в познатата ни видима Вселена. Досега са направени измервания и са събрани данни за повече от 1000 галактически струпвания, включително такива, отдалечени на 3 млрд. светлинни години. Александър Кашлински търди, че тези изчисления свидетелстват, че това постоянно "течение" определено не е просто статистическа случайност. Кашлински казва: "Към момента не разполагаме с достатъчно информация, за да определим какво е това, или да установим пределите на явлението. Засега можем да кажем със сигурност само, че някъде, много далеч оттук, Вселената е много по-различна от това, което сме свикнали да наблюдаваме около нас. Дали това е "друга Вселена" или по-различен тип тъкан на пространство-времето, все още не можем да кажем".


Снимка на Тъмния Поток. Цветните точки са галактически купове в четири различни диапазона от растояния, като по-червеният цвят показва по-голямо разстояние. Цветните елипси показват посоката на преобладаващото движение на куповете със съответния цвят. Изобразени са също някои представителни галактически купове за всеки отрязък.